Выбор жанра
Земна язва

Земна язва

 

Гулията – Heliantnus tuberosus, е известна в България  като “земна ябълка”, а в Русия я наричат “земна круша” или “волжска ряпа”, в Европа – “йерусалимски артишок”. Най-близкият й роднина е слънчогледът.

В България я наричат още “конска земна ябълка”, “германски картофи”, “земен артишок”, “земен слънчоглед”, “индиански грудки”, “малък слънчоглед”, “захарен картоф”.

Родината на гулията е днешна Бразилия. В Европа била пренесена в началото на 17 век заедно с робите. Робите били американски индианци от племето Тупинамбус и оттам идва и другото име на гулията “топинамбур”.

За съжаление в България гулията не е много популярна, въпреки че заслужава това заради своите хранителни и лечебни свойства.

Малцина знаят, че гулията по хранителни качества може да замени картофите. Тя не е капризна към почвите, не изисква влага и светлина, почти не боледува, не се страхува от вредители, на едно място може да расте до 40 години без всякаква грижа.

В много страни днес проучват целебните свойства на растението – Япония, САЩ, Канада, Холандия, Белгия, Германия, Унгария.

Гулията може да се вари, пържи, соли и маринова; тя е изключително полезен продукт за здравословно хранене.

Учените били учудени от разнообразните витамини и минерали, които тя съдържа. По съдържание на желязо гулията превъзхожда моркова, картофите, ряпата и цвеклото. Освен това тя съдържа калий, калций, желязо, манган, фосфор, цинк силиций, магнезий, натрий, флуор, хром и други минерали. Такова оптимално съдържание на минерали засилва имунната, ендокринната, нервната система на човека и подобрява качествата на кръвта му. Гулията съдържа още целулоза, пектин, органични киселини, мазнини, белтъчини и незаменими аминокиселини, витамините В1, В2, В6, С, РР, каротиноиди (каротинът в гулията е 60-70 мг на един килограм). Тя съдържа незаменимите киселини аргинин, валин, лизин, левцин и др., много целулоза.

В това растение е високо и съдържанието на органични поликиселини – лимонена, ябълкова, малинова, янтарна (кехлибарена) и др. Съчетани с витамин С, те имат силно изразено антиоксидантно действие.

Пектиновото съдържание в гулията е около 11% от сухото вещество.

Гулията е особено ценна с това, че е богата на природния аналог на инсулина – инулин (17%), който се препоръчва за болни от диабет. Тя помага за възстановяването на зрението, при малокръвие и атеросклероза при възрастни хора.

Инулинът в гулията възстановява дейността на стомашно-чревния тракт и като сорбент (поглъщащо тяло) частично обезврежда токсичните вещества в червата и кръвта, разтоварва черния дроб и запазва възможностите на организма да се бори с различните заболявания и вредни фактори в околната среда. Гулията повишава устойчивостта му към бактериални и вирусни инфекции на храносмилателните органи, бори се с различните паразити, в същото време създава условия за полезната микрофлора в червата, което обяснява ползата на гулията при дисбактериоза.

Уникалният химичен състав на гулията оказва благоприятно влияние върху всички звена и механизми на болестите на храносмилането. Системната употреба на гулия позволява да се намали количеството на синтетичните лекарства при болни от хипертония и сърдечни заболявания. Природните магнезиеви и калиеви съединения, които гулията съдържа, я правят ефективен и безопасен препарат за лечението на аритмия, хипертония, исхемична болест на сърцето, стенокардия и за предпазване от инфаркти и инсулти.

Пресният сок от гулия се употребява за намаляване киселиността на стомаха при киселини. Сокът лекува още полиартрити  и има ясно изразено противовъзпалително действие.

Сокът от гулия нормализира работата на храносмилателните органи, премахва стомашните болки и чревните колики, помага при запек, влияе добре върху сърдечно-съдовата система, полезен е при атеросклероза, хипертония, тахикардия, исхемична болест на сърцето.

Отварата от гулия понижава кръвната захар и кръвното налягане, повишава хемоглобина, влияе благоприятно на задстомашната жлеза.

Хората в големите градове, които са с лоша екология,  трябва да включват гулията в менюто си, тъй като тя неутрализира вредните й последици. Тя извежда от организма солите на тежките метали, токсините, радионуклидите, излишъка от холестерин.Този антитоксичен ефект на гулията е благодарение на общото действие на инулина и целулозата.

Квас от гулия за здраве и бодрост

От стари и изсушени  плодове гулия може да се приготви вкусен компот, без да се слага захар, или полезен квас. Нарежете корените, залейте ги със студена вода и ги оставете на топло място. След 3-5 дни квасът е готов.

 

Значението на инулина

Едно от уникалните свойства на инулина е фундаменталното влияние върху обмяната на веществата. Инулинът влияе благотворно още щом попадне в стомаха до пълното му отделяне. Когато инулинът попадне в стомашно-чревният тракт, се разпада от солната киселина и ферментите на отделни молекули фруктоза, които проникват в кръвния ток.

Останалата част, която не се е разпаднала, поглъща ненужните в организма вещества, тежки метали, радионуклиди, холестерин, мастни киселини, различни токсични химически съединения.

Инулинът освен това стимулира перисталтиката на червата, което засилва очистването на организма от шлаки, непреработена храна и вредни вещества. Антитоксичният ефект на инулина се засилва от влиянието на целулозата, която съдържа.

 

Влиянието на гулията върху

сърдечно-съдовата система

Калият и магнезият, които се съдържат в гулията, позволява химическите препарати при хипертониците да се заменят с натуралното растение. Магнезят в нея е повече от този в лекарствата. Тя е едно натурално средство за лечение на анемия, хипертония, исхемична болест на сърцето, стенокардия;  предпазва от инсулти и инфаркти.

При приемането на много антибиотици и  противотуморни средства се увреждат бъбречните каналчета и се засилва изхвърлянето на магнезия от организма, а това води до безчувственост на крайниците, спазми на коронарните артерии, исхемия на миокарда, кардиомиопатия и пр. Употребата на гулия  предпазва бъбречните каналчета от увреждане и от усложнения.

 

Значението на гулията за стомашно-чревния тракт

На първо място инулинът свързва и извежда от организма много токсични и баластни вещества, които попадат в организма с храната.

Второ, той стимулира двигателната активност на стомашно-чревния тракт. Трето, инулинът и неговите фрагменти имат изразено жлъчегонно действие. Четвърто, съдържащите се в гулията полиненаситени киселини неутрализират болестотворното влияние на агресивните свободни радикали и недоокислените продукти от обяманата на веществата. Така в червата се създава алкална среда, необходима за нормалното ферментативно преработване на храната. Пето, гулията укрепва устойчивостта на храносмилателната система към бактерии, вируси и към различни паразити. Шесто, гулията има антисклеротични свойства и подобрява свойствата на съдовата стена,  усилва кръвоснабдяването на слизестата обвивка във всички отдели на стомашно-чревния тракт и тъканта на панкреаса, който произвежда много храносмилателни ферменти и хормони. Тези ефекти стимулират процесите на регенерация на поразените тъкани и следователно повишават ролята на гулията при гастрит, доуденит, ентерит, колит, панкреатит и дори при язва на стомаха и дванайсетопръстника.

 

Гулията и черният дроб

Заради своите чудни свойства гулията оказва комплексно влияние върху функционалната активност на черния дроб. Тя подобрява оползотворяването на глюкозата, подпомага синтеза на гликогена (полизахарид, който се синтезира в черния дроб), което означава, че осигурява високо ниво на енергийния обмен, което стимулира процесите на синтез на белтъчините, холестерина, жлъчните киселини.

Инулинът в гулията, възстановявайки дейността на стомашно-чревния тракт и частично обезвреждайки токсичните вещества в червата и кръвта, силно разтоварва черния дроб и така запазва неговите потенциални възможности. Тези твърдения са доказани в клинични изследвания.

Гулията е едно от най-ефективните средства за лечение на остър и хроничен хепатит.

 

Гулията – приятел на диабета

Гулията води до нормализиране или съществено изменение на съдържанието на глюкоза в кръвта и изчезването й в урината.  Ефектът е обусловен, от една страна, от забавеното всмукване на глюкозата от червата в кръвта, от друга страна, от активизираното усвояване на глюкозата. Когато човек дълго време е боледувал от диабет тип 2, когато се изтощават резервите на панкреаса,  с употребата на гулията се засилва изработването на собствен инсулин и като следствие – стабилизиране на показателите на кръвната захар на ниско ниво. С подобряването на въглехидратния обмен се променя и мастният обмен – намалява се нивото на холестерина и триглицеридите в кръвта, което предпазва от атеросклероза на кръвоносните съдове.

 

Гулията за укрепването на имунната система

Гулията влияе на тимуса. Изследване в Русия показало, че хора с имунодефицит при системна употреба на гулия значително подобряват показателите на клетъчния и хормоналния си имунитет.

Тя е полезна при  заболявания на ендокринната, сърдечно-съдовата и храносмилателната система и черния дроб, помага също при туберкулоза, патология на бъбреците (глумерулонефрит, пиелонефрит, пикочнокаменна болест), анемия, възпалителни заболявания в гинекологичната област, професионални отравяния с тежки метали (олово, цинк, кобалт, никел) и радионуклиди (стронций-90, цезий-137), чести инфекции на горните дихателни пътища, грип, ангина, предтуморни заболявания, висок риск от злокачествени новообразувания; тя е добро средство профилактика срещу тях и е силно ранозарастващо и антибактериално средство.

 

Лечебни рецепти

При сърдечно-съдови болести, като малокръвие, хипертония, аритмия, нарушено кръвообращение, киселини,  освен това и при гастрит с повишена киселинност, се приема настойка от една чаена лъжичка дребно настъргана гулия, залята с една чаша гореща вода; настойката се употребята 4-5 пъти на ден, 20 минути преди хранене.

Сок от гулия се препоръчва при гадене, болки в стомаха или червата, продължителен запек. Приема се 2-3 пъти на ден, по една супена лъжица.

Приготвяне на настойка от гулия с вино: 150-200 г настъргана гулия се залива с половин литър сухо вино; престоява 15-20 дни, прецежда се и престоява още 2-3 дни; отново се прецежда ие приема по 15-20 капки три пъти на ден,  1-2 часа преди сън.

Настойка от стъбла и листа: вземат се стъбла и листа от горната част на растението. Вечерта две супени лъжици  се заливат с половин литър гореща вода; сместа престоява до сутринта, след това се прецежда. Настойката се приема четири пъти на ден преди ядене; курсът продължава 20 дни.

Настойка от цветовете на гулията: цветовете на гулията се събират през септември и се изсушават на сянка; вечерта се взема една супена лъжица сушени цветове и се заливат с половин литър гореща вода; сместа престоява до сутринта в термос; прецежда се и се пие четири пъти на ден преди ядене, по половин чаша, курсът продължава десет дни.

Приготвяне на прах от гулия. Гулията се нарязва на тънки парченца, без да се обелват корите, и се изсушава на сянка  на стайна температура; изсушените парчета се счукват в хаван, може да се смелят и в кафемелачка. Полученият прах съхранява всички полезни свойства на прясната гулия. От този прах се приготвят  настойки, напитки и лекарствени средства.

 

ОЩЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЛЕЧЕБНИТЕ И ХРАНИТЕЛНИ СВОЙСТВА НА ГУЛИЯТА ЩЕ НАМЕРИТЕ В КНИГАТА НА ИЗДАТЕЛСТВО “РАСПЕР” – “НАЙ-ПОЛЕЗНИТЕ ХРАНИ”, КОЯТО ПРЕДСТОИ ДА ИЗЛЕЗЕ

Previous Post Next Post

SHARE THIS ARTICLE

Источник: http://rasper-bg.com/?p=1601

Земна язва

Земна язва

Комментарии

Имя:*
E-Mail:
Введите код: *
Курение при всд может привести к летальному исходу